Фолклорни области на България - богатото културно наследство на страната 28 март, 2024

Богата и разнообразна, българската култура е смесица от различни традиции, обичаи и вярвания. Една от най-забележителните прояви на тази култура е фолклорът, който се характеризира със своите уникални песни, танци, инструменти, носии и обреди. 

Вижте шестте основни фолклорни области на България – Добруджанска, Северняшка, Тракийска, Странджанска, Родопска и Македонска – всяка със свои собствени отличителни черти и характеристики.

1. Добруджанска фолклорна област

Разположена в североизточна България, Добруджанската фолклорна област обхваща регионите на Добрич, Силистра, Варна и Шумен. Този регион е известен със своята мелодична народна музика, често изпълнявана на сватби и тържества. Добруджанските хора обикновено са живи и енергични, като някои популярни примери включват „Ръка“, „Сборенка“ и „Опас“.

В Добруджанската фолклорна област преобладават двугласните песни, които често се изпълняват полифонично. Текстовете им обикновено разказват истории за любов, труд и исторически събития. Типичните инструменти в този регион включват кавал (дървен духов инструмент), гайди, тъпан и тамбура. Носиите също са уникални, с отличителен елемент на вертикална шарка върху тъмни основи.

2. Северняшка фолклорна област

Северняшката фолклорна област обхваща централната част на Северна България, включително регионите на Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново и Русе. Музиката тук се характеризира със своя богат и сложен ритъм, както и с широкото използване на пентатоничната (петнотна) гама.

Хората в Северняшката фолклорна област са известни със своето майсторство в танците, особено в мъжките игри с подскоци и въртене. Някои популярни танци включват „Ганкино хоро“, „Дайчово хоро“ и „Чичовото хоро“. Песните често разказват истории за любов, природа и исторически събития. Инструментите, използвани в този регион, включват кавал, гъдулка, тамбура, гайди и тъпан.

3. Тракийска фолклорна област

Тракийската фолклорна област е разположена в южната част на България и включва регионите на Пловдив, Пазарджик, Хасково, Стара Загора и Кърджали. Този регион е известен със своите емоционални и изразителни песни, често съпроводени от струнни инструменти като каба гайди, гъдулки и тамбури.

Тракийските танци са разнообразни, вариращи от бавни, грациозни движения до бързи и енергични стъпки. Някои популярни примери включват „Трите пъти“, „Боалийско хоро“ и „Праскова“. В Тракия хората често се изпълняват по двойки или в малки групи, отразявайки интимната природа на техните мелодии.

4. Странджанска фолклорна област

Странджанската фолклорна област се намира в югоизточната част на България, обхващаща регионите на Бургас, Ямбол и Сливен. Известна със своите уникални песни и инструменти, тази област има силно влияние от съседните страни Турция и Гърция.

Песните в Странджанския регион често са монофонични, със силни вокали и прочувствени текстове, често свързани с морето, природата и любовта. Традиционните инструменти включват кавал, гайди, тъпан и дайре. Хората тук обикновено са бавни и плавни, с акцент върху синхронизацията между танцьори и музиканти.

5. Родопска фолклорна област

Родопската фолклорна област е разположена в Южна Централна България и включва регионите на Смолян, Кърджали, Пазарджик и Пловдив. Известен със своите красиви пейзажи, този регион е повлиял значително на фолклора на страната със своите емоционални и изразителни песни.

Родопските танци са предимно солови, характеризиращи се с плавни, вълнообразни движения и леки скокове. Някои популярни примери включват „Чуканото“, „Еньова буля“ и „Момчиловски танц“. Инструментите, използвани в този регион, включват кавал, гайди, тамбура и тъпан.

6. Шопска фолклорна област

Шопската фолклорна област е разположена на територията на Средна Западна България. Обхваща това включва Софийско, Самоковско, Свогенско, Сливнишко, Радомирско, Дупнишко, Граово (което е Пернишко и Брезнишко) и Западните покрайнини (Годечко, Трънско, Кюстендилско).

В Шопската фолклорна област освен едногласно се среща и характерното двугласно пеене. Първият глас се изпълнява от една певица, която „издига“, „извиква“, „рука“. Вторият глас, който „влече“, „слага“, „следи“, се изпълнява от няколко певици. Той „украсява“ мелодията и може да лежи върху един тон както при пиринския двуглас. Характерен за Шоплука обаче е двуглас, при който вторият глас също се движи близо до първия и създава характерното остро звучене. Мелодическото движение на втория глас е по-пестеливо в сравнение с основната мелодия. Двугласните песни се изпълняват от жени.

6. Македонска фолклорна област

Македонската фолклорна област обхваща западната част на България, включително региона на Благоевград. Народните песни във фолклорната област се характеризират с двугласното народно пеене. Изпълняват се по време на играене на хоро, на седенки, по време на жътва и копан, обичаи и на трапеза. Обикновено една певица пее първия глас или мелодията, а две, три или повече я съпровождат, поддържайки втория исонов глас. На отделни места изпълнението се характеризира с провиквания. 

Фолклорните области на България представляват богатото културно наследство на страната, демонстрирайки уникалните традиции, обичаи и вярвания на всеки регион. От жизнените ритми на Добруджа до емоционалните мелодии на Родопите, тези области предлагат поглед към разнообразната и разнообразна същност на българската култура. Чрез изучаването и оценяването на тези фолклорни традиции можем да оценим дълбокото наследство, което те оставят след себе си, оформяйки идентичността на съвременна България.

За още интересна информация – слушай радио Веселина – най-добрият микс от песни!