Пандемията от инсулинова резистентност – мит или реалност? 20 януари, 2025
Терминът „пандемия“ се използва условно за инсулиновата резистентност, тъй като тя не е инфекциозно заболяване, но засяга все по-голям дял от населението по света. Въпреки това, представлява глобален проблем, от които страдат все повече и повече хора, като заболяването се подмладява и засяга дори и деца. Именно затова е необходимо да се предприемат мерки, чрез които да се повиши съзнанието на обществото с цел по-добра превенция.
По темата в „Доктор Здраве с Мария“ Podcast говори д-р Мария Калинкова - специалист по Ендокринология и болести на обмяната към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда болница, София.
Какво представлява инсулиновата резистентност и какви са основните ѝ симптоми?
В днешно време все повече се говори за така наречената инсулинова резистентност, обвързвайки този термин с редица други заболявания като наднорменото тегло, затлъстяването, поликистозата на яйчниците и захарния диабет. Но малцина знаят реално какво точно представлява това състояние?
При инсулиновата резистентност клетките в тялото намаляват чувствителността си към хормона инсулин, който регулира усвояването на кръвната захар. Най-просто това отклонение може да се сравни със заключена врата, като ключът който отключа е именно инсулинът, за да може захарта да навлезе в клетките и да послужи за енергия.
Основните симптоми включват умора, повишен глад предимно за сладки и тестени храни, пристъпи на прилошаване и прималяване, трудна концентрация, увеличаване на теглото, особено в областта на корема. Състоянието често остава незабелязано, докато не доведе до по-сериозни здравословни проблеми.
Рискови фактори и честота на диагностициране
През последните десетилетия случаите на инсулинова резистентност нарастват значително. Основните рискови фактори включват нездравословна диета, заседнал начин на живот, стрес и генетична предразположеност. Увеличаването на затлъстяването глобално допринася за честотата на диагнозата, но това не е златно правило, дори слаби хора привидно могат да страдат от инсулинова резистентност. Разковничето е балансът в тялото между мастната и мускулната тъкан. Колкото повече мастна тъкан има човек поради наднормено тегло, затлъстяване и липса на физическа активност, толкова по-склонен е да има инсулинова резистентност.
Връзка с други заболявания
Инсулиновата резистентност е предшественик на сериозни здравословни заболявания. Ако си представим пътят на развитие на захарния диабет като една пътечка, най-първата спирка от тази пътечка е именно инсулиновата резистентност. Оставайки нелекувана и неразпозната тя може да доведе до наднормено тегло, предиабет и като краен резултат диабет тип 2, който носи след себе си сърдечно-съдови заболявания и метаболитен синдром. Навременната диагностика е ключова за предотвратяване на тези усложнения.
Диагностика и лечение
За диагностицирането на инсулиновата резистентност на първо място е важно да се проведе консултация с ендокринолог, който да оцени състоянието и да назначи изследвания. Златен стандарт за установяване на това отклонение е тестът обременяване с глюкоза с изследване на инсулинови нива. Чрез изследването се оценява най-пълно обмяната на въглехидратите и нуждата от инсулин за обработването им.
Инсулиновата резистентност е лечимо състояние, като основна роля в лечението има промяна в начина на живот – здравословно хранене, редовна физическа активност, достатъчно сън и намаляване на стресовите фактори в ежедневието. При по-тежки случаи на инсулинова резистентност или предиабет се включват медикаменти, които имат за цел да подобрят чувствителността към инсулин на мускулната тъкан и черния дроб, т.н. „инсулинови очувствители“, но те са допълнение към промяна в начина на живот. При тежки случаи на инсулинова резистентност, наднормено тегло и затлъстяване в съображение влиза и бариатричната/метаболитна хирургия.
Препоръки и перспективи
Инсулиновата резистентност и затлъстяването като последствие са все по-широко срещана патология сред населението. Именно затова трябва да се обърне повече внимание на това състояние с цел превенция на захарния диабет тип 2 и сърдечносъдовите заболявания.
Важно е да се подчертае нуждата от повишена осведоменост и насърчаването още в детска възраст на изграждането на здравословни навици и профилактика.
Инсулиновата резистентност е един от съвременните „бичове“, като е важно да се подобри информираността за рисковете от нея и до какви последствия може да доведе. Един от ключовите моменти е да се обсъжда повече нуждата от здравословно балансирано хранене с редовен хранителен прием, физическа активност и регулярна профилактична консултация с ендокринолог при фамилна обремененост за захарен диабет, наднормено тегло и инсулинова резистентност.
Д-р Мария Калинкова завърша медицина в МУ-София с отличие през 2016г.
Към момента работи като специалист ендокринолог в Аджибадем Ситиклиник Токуда Болница, Клиника по вътрешни болести, Отделение по ендокринология, както и към ДКЦ Токуда.
От 2021г. до момента работи като хоноруван асистент по пропедевтика на вътрешните болести, вътрешни болести и ендокринология към СУ- София.
Научните й интереси са свързани със затлъстяването, метаболитния синдром, репродуктивните нарушения и заболяванията на щитовидна жлеза и репродуктивни нарушения.
От 2021г. се заминава с менажиране ендокринни токсичности при онкоболни пациенти, като участва в редица симпозиуми, конкгреси и семинари по темата.
Д-р Мария Калинкова има редица участия в научни форуми и конгреси в България и извън страната. Автор и съавтор на публикации в медицински списания в България и чужбина.